Етапи в развитието на играта

В срещите с родители един от въпросите, които се поставят това е играта на детето. Родителите споделят „То не си играе с другите деца”, „Само наблюдава другите”, „Как да се заиграе с децата на площадката?”.

За възрастните да се включим в съвместни дейности с другите е лесно. За децата, обаче, да се заиграят с другите е умение, което предстои да се усвои в процеса на развитие. То се изгражда с годините и преминава през няколко етапа, наречени Етапи на играта.

Първи етап е т.нар. неангажиран етап и обхваща времето от раждането до 3 месеца. През този период бебето прави много движения, част от които бихме нарекли хаотични. Движения с ръцете, краката, стъпалата и др. В този етап малкото дете се учи да премества своето тяло.

От 3 месеца до 2 години и половина е вторият етап  т.нар етап на самостоятелната игра. Малкото  дете играе само, предимно с предметите от заобикалящата го среда; не обръща внимание на другите.

Крачка в развитието на играта е когато детето започне да  наблюдава другите, но все още не се интересува от тяхната дейност  и продължава да играе само. Това се случва в от  2 години и половина до 3 години и половина.

Третият етап е т.нар етап на паралелната игра  – децата играят едно до друго, но всяко има самостоятелно занимание. Характерно е за децата между 3 години и половина  и 4 годишна възраст. В тази възраст децата не взаимодействат по между си.

Четвъртия етап е т.нар Асоциативна игра. Тя е характерна за децата между 4 и 4 години и половина. При нея децата споделят своите играчки. Наблюдава се взаимодействие между тях, но все още може и да играят в едно пространство близо едно до друго. Наблюдава се началото на ролевите игри – „ти ще си принцеса, а аз кралица”.

Петият етап е т.нар съвместна игра. Тя се наблюдава при деца над 5 годишна възраст. Децата напълно си сътрудничат в процеса на игра. Имат обща цел, роли, сюжет, които заедно  със съвместни усилия съставят; включително подготвят и декора в средата, в която са спрямо своята игра.

Това е период на засилено развитие на въображението.

С напредването на възрастта децата започват да играят по – сложни игри – с по-разгърнат сюжет, игри с правила. Това е свързано с когнитивното им развитие и разбирането на правилата.

До 10-12 годишна възраст играта достига своя пик, след което на преден план излизат различни групови извънучилищни занимания – изкуство, спорт, театър и др.

Периодът от 2 до 6 години се наричат „годините за игра”, защото играта съпътства и подкрепя развитието на малкото дете. Тези етапи са важни за социалното развитие на децата, но всяко дете ще премине през тях според индивидуалното си развитие.

Задачата на родителя е да следва индивидуалния темп на развитие и да наблюдава кога детето му е готово да се впусне в игра с другите. Самостоятелната игра е част от развитието. Тя преминава и с всяка следваща година – предизвикателствата се променят. Следвайте ги заедно – играейки.

Използвана литература:

Бърк, Л. „Изследване на развитието през жизнения цикъл”

Елконин, Д „Психология на играта”

Спилбърг, Р., Дж., „Педагогическа психология”

Шапиро, Л., „Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент”

Снимка: https://www.freepik.com/free-photo/child-playing-with-pop-it-fidget-home_34805540.htm#page=5&query=%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%20%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0&position=41&from_view=search&track=ais“>Freepik</a>