Психологични причини при заекване
Заекването е нарушение на речта, при което се повтаря цяла дума, част от думата, удължават се звуковете или се наблюдава блокаж при говор.Заекването, като нарушение на речта, се появява като резултат от:
– някои физиологични, неврологични или психологични отклонения;
– някои афективни, поведенчески и когнитивни процеси;
– понякога като комбинация от горе посочените.
Начинът, по който децата се чувстват, действат или мислят оказва влияние върху заекването. Ето защо когато се разглежда този въпрос е необходимо да се обърне внимание върху емоционалните, поведенческите и познавателните процеси като компоненти на заекването.
Наблюдават се три синдрома при заекване:
– Заекването като част от процеса на развитие – се проявява до 7 годишна възраст (при две от всеки три деца)
– Лечимо заекване – наблюдава се след 7 годишна възраст (при две от всеки три деца)
– Хронично заекване (наблюдава се един на всеки пет индивида, засегнати от нарушение на плавността на речта) – при което проблемът да се постигне нормална плавност на речта остава за цял живот.
Нарушаването на плавността на речта е обект на работа на логопедите, но то има и своите психологични прояви, което налага консултиране и работа и от страна на психолог.
Заекването се проявява като следствие от преживяна травма в детското развитие. Понякога то е в следствие на прекалените изисквания към детето от страна на възрастните по отношение на неговата реч; при упражняване на натиск към детето ежедневно; при ограничено общуване в семейна среда.
Понякога то е в следствие на невъзможността на детето да отговори на прекалените изисквания и от страна на учителите, при което се появява симптомът – заекване, като опит на детето да ги отблъсне.
Друг фактор, който би могъл да се отрази върху плавността на говор е промяна на средата и трудностите в новата социализация при децата като – промяна на детска градина/училище, преместване, раждане на друго дете в семейството, раздяла на родителите, трудност да се създават приятелства и натиска от страна на възрастните детето да общува с други деца, трудни семейни отношения, при страх, уплаха от животни; психотравми в семейството, при медицински интервенции, в следствие на силен звук, психотравма от филми, системно плашене от страна на възрастните, разказване на страшни истории, неочаквана смърт на близки хора, развитата фантазия на детето, продължително действащи психотравмиращи ситуации и др.,
В повечето случаи родителите с цел да се преодолее появилото се нарушение в плавността на речта – правят постоянни забележки относно говора , но по този начин те фокусират вниманието на детето върху дефекта. Наблюдава се и принуждаване детето да повтаря неправилно произнесената дума или фраза.
Често самите родители са нетърпеливи при подобни ситуации и по този начин несъзнателно предават напрежението си върху детето.
Стилът на възпитание също оказва влияние върху заекването при децата. Прекалените изисквания и очаквания, без да се отчита възрастовата принадлежност на детето, липсата на похвали, разминаването в изискванията на двамата родители към него – води до объркване и изнервя детето и то не знае кога по какъв начин да реагира. Понякога в своята амбициозност родителите водят детето на разнообразни дейности – чужд език, танци, спорт, приложни занимания и други, които пренатоварват детето с много информация. Това води до преумора, която при натрупване във времето се отразява върху съня на детето – то става раздразнително, понякога плачливо. Когато това се случи на детето под 7 годишна възраст – те нямат умения с думи да обяснят какво усещат и всичко това е предпоставка за поява на заекване.
Заекването е резултат от невъзможността детето да изрази желанието си.
То може да се основава и на страх да представи себе си пред другите. Най – често се случва около 3 – годишна възраст, когато детето все още не умее да се представя пред непознатите и се появява заекване, с което то иска да се защити. При подкрепа от родителите и не фокусиране в това – заекването изчезва от само себе си.
Каквато и да е причината за заекването на детето тя води до различни поведенчески прояви. Често се наблюдава срамежливо дете, което отказва да говори и играе с другите деца. При подигравки от страна на другите деца – то може да се затвори в себе си. В другата крайност – за да защити себе си – то има агресивни прояви.
Какво биха могли да правят родителите на деца със заекване:
1. Обърнете пълното си внимание на детето когато говори с вас.
2. Слушайте го търпеливо и с разбиране, ако ви разказва нещо, което му се струва важно.
3. Зрителният контакт е изключително важен. Не гледайте в страни когато детето ви говори, дори когато прави паузи.
4. Ако нямате възможност да го чуете – насочете вниманието му „Ще те изслушам когато….”
5. Опитайте се и вие да говорите бавно и спокойно с детето.
6. Не поправяйте начина му на изговаряне .
7. Не го принуждавайте да повтаря негладко произнесеното изречение.
8. Не сравнявайте детето с гладко говорещи.
9. Не казвайте на детето че заеква – той го знае.
10. Ако детето само задава въпроси за своето заекване – дайте му отговорите, които вие имате.
11. Дайте възможност на детето търпеливо да ви каже това, което иска.
12. Дайте време на детето да подреди своите мисли и да ги изкаже. Не казвайте думите вместо него.
13. Не омаловажава те причината, когато е свързана със страх и уплаха.
14. Опитайте се разберете емоцията, която стои зад появилото се заекване.
15. Покажете интерес и му задайте допълнителни въпроси. По този начин той ще разбере, че вниманието ви е негово.
Използвани са материали от книгите:
„Ако детето започне да заеква”, Ервин Рихтер , Валбурга Брюге, Катарина Моос
„Нарушения на плавността на речта” Добринка Георгиева