Взаимоотношения

Когато децата пораснат те вече имат способността да формират смислени приятелства. В процес на своето развитие те вече могат да приемат гледните точки на другите, да разбират, че хората имат общи преживявания и чувства.

Развитието на способността за приемането на чуждата гледна точка преминава през следните етапи:

ЕТАП 1. Приемане на недиференцирана перспектива (3-6 години).

На този етап децата осъзнават, че другите може да имат различна от тях гледна точка, но объркват собствените си мисли и чувства с тези на другите хора.

ЕТАП 2. Социално – информационна перспектива (5-9 години).

На този етап децата осъзнават, че другите може да имат различни перспективи, защото имат достъп до различна информация.

ЕТАП 3. Саморефлексивно приемане на перспективата (7-12 години).

На този етап децата стават способни да виждат себе си така, както ги виждат другите. С други думи – те могат да се поставят на мястото на другите и разбират, че и другите имат тази способност.

ЕТАП 4. Приемане на гледната точка на трети лица (10-15 години).

На този етап децата започват да разбират как взаимодействието им с другия човек може да се разглежда от трета страна извън тяхното отношение.

ЕТАП 5. Приемане на общата перспектива (14 година – зряла възраст).

На този етап хората започват да разбират, че приемането на гледната точка на трета страна е повлияно от по – големите системи обществени ценности.

Децата активно мислят какво е правилно и какво погрешно.

В ежедневието си те често преживяват убеждения за начина, по който трябва справедливо да се разделят материалните блага.

Разсъжденията им се развиват последователно в три етапа:

1. Строго равенство (5 – 6 годишна възраст). Децата се съсредоточават върху гарантирането, че всеки получава едно и също количество ценен ресурс (пари, играчки, сладки)
2. Заслуги (6 – 7 годишна възраст). По – големите деца казват, че допълнителни награди трябва да се дават на човек, който е работил по – усърдно или се е представил изключително добре.
3. Равенство и великодушие (около 8 годишна възраст). Децата вярват, че трябва да се обърне особено внимание на хората, които са в неравностойно положение (например, дете, което получава по – малко джобни)

За да разберат децата че другите мислят по – различен начин и имат различна гледна точка от тях е необходимо време. Чрез примера, който възрастните дават, с малките обяснения за поведението им,  приказките, които им четат, съвместните игри с други деца са малка част от стъпките – необходими детето да възприеме другия и неговата гледна точка.

Бъдете до децата си в този процес на разбиране.

Адаптирано по „Педагогическа психология”, Спилбърг, Р., Дж.,

Изображение: https://support.freepik.com/hc/en-us/articles/208976585-Attribution-How-when-and-where-?_gl=1*obd523*fp_ga*MTkwNzE2NDk1NC4xNjcyNDEzMzky*fp_ga_QWX66025LC*MTY3MjQxMzM5MS4xLjEuMTY3MjQxNDUyMS4yNC4wLjA.*_ga*MTkwNzE2NDk1NC4xNjcyNDEzMzky*_ga_18B6QPTJPC*MTY3MjQxMzM5MS4xLjEuMTY3MjQxNDUyMS4yNS4wLjA.&_ga=2.83616662.1247786134.1672413392-1907164954.1672413392

Играта е своеобразна форма на поведение на децата. Тя е начин за себеизразяване, средство детето да задоволи основните си потребности. За приятелството през детството съвместната игра е най – често срещаната дейност. Чрез нея децата увеличават взаимодействието с другите деца в процеса на развитието си.

В предучилищна и начална училищна възраст приятелствата се случват на основата на съвместни дейности.

Между 3 и 9 години децата показват засилващо се споделяне на мисли и чувства; научават се да разрешават конфликтите си и как да си доставят взаимно удоволствие.

Приятелствата в този възрастов период бързо се променят.

В средното детство 10-12/13 години приятелствата стават по – стабилни и детето вече може да има постоянен добър приятел. Децата избират приятелите си предимно от същия пол на база споделени интереси.

Приятелството през юношеството – стават много важно в този период. Юношите разчитат на приятелите си за емоционална подкрепа, изграждане на чувство за принадлежност и интимност. По приятелите си се ориентират за норми на отношение, за облеклото и социалното поведение. Предпочитани са приятелствата от същия пол; при момчетата – съвместни конкурентни дейности; при момичетата: дейности по двойки.

В юношеството приятелствата между момичета и момчета преминава през 3 етапа:

От 11 до 13 години много момичета предпочитат да се ангажират в съвместни дейности, в които централната тема е да се забавляват заедно.

Между 14 и 16 години ударението е върху споделена тайни, особено за други приятели (независимо дали са момичета или момчета). Доверието заема основно място във взаимоотношенията.

В периода 10-15 години момичетата имат много повече прекратени приятелства в сравнение с момчетата. Представата за прекратяване на приятелство е по-дистресираща за момичетата, отколкото за момчетата.

Приятелството е важно за развитието всяко дете. Наличието на приятел дава на всяко дете усещане за приемане, спокойствие, увереност, принадлежност към група, която в юношеството заема много важно място.

Стимулирайте общуването на децата с връстници. Това обогатява опита им, развива уменията им за споделяне, изчакване, работа в екип, приемане на различието, на другата гледна точка и др.

Приятелствата обогатяват света на децата.

Литература:

Спилбърг, Р., Дж., „Педагогическа психология”

Изображение: https://support.freepik.com/hc/en-us/articles/208976585-Attribution-How-when-and-where-?_gl=1*1xvihzb*fp_ga*MTkwNzE2NDk1NC4xNjcyNDEzMzky*fp_ga_QWX66025LC*MTY3MjQxMzM5MS4xLjEuMTY3MjQxNTUxOC40Ny4wLjA.*_ga*MTkwNzE2NDk1NC4xNjcyNDEzMzky*_ga_18B6QPTJPC*MTY3MjQxMzM5MS4xLjEuMTY3MjQxNTUxOC42MC4wLjA.&_ga=2.7964466.1247786134.1672413392-1907164954.1672413392

Сприятеляването при децата е изключително важен момент за развитието на детска личност. Наличието на приятели прави детето спокойно, уверено, удовлетворено, че има с кого да споделя идеите си, а липсата им – може да го провокира да се чувства самотно и тревожно.

С тръгването на училище, на около седем годишна възраст отношенията с връстниците, тяхното поведение и мнение заемат първостепенно място в общуването. Децата си задават въпроси: „Кой ще си играе с мен?”, „Дали ще си намеря приятели?”, „А, ако не познавам никой?”

Първите приятелства остават в съзнанието на всяко дете. Това влияе върху самочувствието и самооценката на подрастващия и върху усещането му за приемане и принадлежност в малката група.

Когато обаче на едно дете му липсват приятелски отношения и не е прието в кръга на децата – то ще носи чувство на празнота, независимо от успехите, които има в учебния процес.

Според Лорънс Шапиро сприятеляването е умение, което, след като отмине детството трудно се усвоява.

Как се сприятеляват децата?

Зик Рубин описва четири застъпващи се стадия, в които децата учат как да се сприятеляват.

1. Егоцентричният стадий (между 3 и 7 години).

През този стадий децата избират за приятели връстници, които вече имат много приятели, или избират за приятели деца, които са в тяхното обкръжение.

Много често в тази възраст децата наричат за свой „най – добър приятел” това дете, което живее най – близо до него.

В този период може да се наблюдава, че детето избира за свои приятели тези с по – интересните, по – скъпите играчки, или пък другото дете, притежаващо някое качество, което на тях им липсва.

Характерно обаче за този период е, че в първия стадий на приятелството децата могат по – добре да поставят началото на социалните взаимоотношения, отколкото да откликват на предложения на други деца. Чрез егоцентричното си мислене, което е характерно за тази възраст, те приемат, че другите мислят същото като тях и обикновено се сърдят, ако другото дете не откликне или даде свое предложение в играта.

2. Стадий на задоволяване на потребности (между 4 и 9 години).

Това е възраст, в която егоцентризмът постепенно измества първото място и децата вече започват да се интересуват от мненията и желанията и на другите деца. Те започват вече да оценяват приятелите си по качествата, които имат, а не само по близост до техния адрес. Все още децата избират такива приятели, които притежават някое качество, което при тях липсва. Но също така те вече избират приятелите според желанието си да споделят с тях своя играчка. За този възрастов период е характерно, че децата могат да се заиграят с някой по – малък от тях, дори да не го харесват толкова много, но целта им е да не останат сами. Тъй като приятелите са предимно с функция на някоя потребност – за тях е трудно по едно и също време да имат повече от едно приятелство. Т.е в единия момент ще играят с едно дете, а в следващия – то може да бъде пренебрегнато и де се заиграе с другото (отблъснато по – рано) дете.

Сигурно сте чували „Ти не си ми приятел/ка, сега играя с…..”.

3. Стадий на взаимност (между 6 и 12 години).

Това е период, който се характеризира с потребност от взаимност и равенство. Децата могат да преценят и двете гледни точки на приятелството и да отдават значение на справедливостта. Стойността на приятелите се определя от това – кой какво е направил за другия; получения подарък за рожден ден и връщането на подобен такъв; справедливо делене на храна и т.н.

За този период на сприятеляването е характерно приятелството само между двойки деца. Наблюдението на групи деца всъщност представлява група от няколко двойки приятели от един и същи пол.

4. Стадий на интимност (между 9 и 12 години).

Това е възрастта, в която децата са готови да се обвържат с истински интимни приятелства. Те показват повече загриженост за другия. Склонни са вече да споделят повече интимни факти за себе си. Споделянето им, както и на лични тайни са в основата на изграждането на силни приятелства.

Какво може да направите, за да помогнете на детето да намери приятели?

В периода на егоцентричния стадий – за децата, които са склонни да се затварят в себе си и да се изолират социално може да се планират дейности с деца на същата възраст, с подобно поведение и сходни интереси. Не е важно децата как общуват, а възможността да го правят. Дори гледането на анимационно филмче заедно е взаимно изживяване, което ще постави основите на по – нататъшното им социално развитие.

В периода на задоволяване на потребности – момента, в който детето ви се радва на компанията на свои приятели може да подчертаете ценностите на приятелството.

Отнесете се сериозно към приятелствата на детето, поощрявайте го да ви споделя за общите им занимания и преживяванията. Не омаловажавайте негативните преживявания на своето дете и не ги засилвайте. Просто бъдете добър слушател.

Давайте пример. Споделяйте и вие своите преживявания с вашите приятели и какво сте правели. Включете ги във вашите срещи – децата сами ще могат да ви наблюдават, а това ще доведе до разбиране за значимостта на приятелството.

В стадия на взаимност – родителите се превръщат в шофьори на своите деца – от едно събитие до друго парти. Важното е да знаете, че това е времето, в което ще може свободно да наблюдавате социалния живот на своите деца, но паралелно с това – децата ви ще се чувстват сигурни и в безопасност във ваше присъствие.

Ако детето ви има трудности с някой свой приятел – може да му споделите вашият опит. Но и тук не критикувате другите. Бъдете слушател за децата си. Оставете ги сами да взимат своите решения, да се научат да бъдат търпеливи с другите, да се справят с разочарованието и с болката. Дали детето ще намери нови приятели или ще реши да продължи дадено приятелство – това трябва само да реши.

Стадия на взаимност е първият етап, в който децата изпитват първи чувства. Това е съпроводено с трудности, но вие може да съпровождате детето в този етап, а не да налагате своите решения за него.

Стадия на интимност е период на първите интимни преживявания. Ролята на родителя е да постави граници, да даде знания за ценностите и да поощрява детето в неговото междуличностно развитие.

Стадиите се застъпват, но въпреки това когато имате информация за тяхното протичане, може да подкрепите своето дете, спрямо възрастовата му принадлежност. Защото: да има „най – добър приятел” е важен момент за детето, който ще окаже влияние върху взаимоотношенията му като юноша и възрастен.

Адаптирано по:

Лорънс Шапиро, „Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент”

Изображение: https://support.freepik.com/hc/en-us/articles/208976585-Attribution-How-when-and-where-?_gl=1*1p7iu19*fp_ga*MTkwNzE2NDk1NC4xNjcyNDEzMzky*fp_ga_QWX66025LC*MTY3MjQxMzM5MS4xLjEuMTY3MjQxNDE5Ni42MC4wLjA.*_ga*MTkwNzE2NDk1NC4xNjcyNDEzMzky*_ga_18B6QPTJPC*MTY3MjQxMzM5MS4xLjEuMTY3MjQxNDE5Ni42MC4wLjA.&_ga=2.39898018.1247786134.1672413392-1907164954.1672413392

В срещите с родители един от въпросите, които се поставят това е играта на детето. Родителите споделят „То не си играе с другите деца”, „Само наблюдава другите”, „Как да се заиграе с децата на площадката?”.

За възрастните да се включим в съвместни дейности с другите е лесно. За децата, обаче, да се заиграят с другите е умение, което предстои да се усвои в процеса на развитие. То се изгражда с годините и преминава през няколко етапа, наречени Етапи на играта.

Първи етап е т.нар. неангажиран етап и обхваща времето от раждането до 3 месеца. През този период бебето прави много движения, част от които бихме нарекли хаотични. Движения с ръцете, краката, стъпалата и др. В този етап малкото дете се учи да премества своето тяло.

От 3 месеца до 2 години и половина е вторият етап  т.нар етап на самостоятелната игра. Малкото  дете играе само, предимно с предметите от заобикалящата го среда; не обръща внимание на другите.

Крачка в развитието на играта е когато детето започне да  наблюдава другите, но все още не се интересува от тяхната дейност  и продължава да играе само. Това се случва в от  2 години и половина до 3 години и половина.

Третият етап е т.нар етап на паралелната игра  – децата играят едно до друго, но всяко има самостоятелно занимание. Характерно е за децата между 3 години и половина  и 4 годишна възраст. В тази възраст децата не взаимодействат по между си.

Четвъртия етап е т.нар Асоциативна игра. Тя е характерна за децата между 4 и 4 години и половина. При нея децата споделят своите играчки. Наблюдава се взаимодействие между тях, но все още може и да играят в едно пространство близо едно до друго. Наблюдава се началото на ролевите игри – „ти ще си принцеса, а аз кралица”.

Петият етап е т.нар съвместна игра. Тя се наблюдава при деца над 5 годишна възраст. Децата напълно си сътрудничат в процеса на игра. Имат обща цел, роли, сюжет, които заедно  със съвместни усилия съставят; включително подготвят и декора в средата, в която са спрямо своята игра.

Това е период на засилено развитие на въображението.

С напредването на възрастта децата започват да играят по – сложни игри – с по-разгърнат сюжет, игри с правила. Това е свързано с когнитивното им развитие и разбирането на правилата.

До 10-12 годишна възраст играта достига своя пик, след което на преден план излизат различни групови извънучилищни занимания – изкуство, спорт, театър и др.

Периодът от 2 до 6 години се наричат „годините за игра”, защото играта съпътства и подкрепя развитието на малкото дете. Тези етапи са важни за социалното развитие на децата, но всяко дете ще премине през тях според индивидуалното си развитие.

Задачата на родителя е да следва индивидуалния темп на развитие и да наблюдава кога детето му е готово да се впусне в игра с другите. Самостоятелната игра е част от развитието. Тя преминава и с всяка следваща година – предизвикателствата се променят. Следвайте ги заедно – играейки.

Използвана литература:

Бърк, Л. „Изследване на развитието през жизнения цикъл”

Елконин, Д „Психология на играта”

Спилбърг, Р., Дж., „Педагогическа психология”

Шапиро, Л., „Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент”

Снимка: https://www.freepik.com/free-photo/child-playing-with-pop-it-fidget-home_34805540.htm#page=5&query=%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%20%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0&position=41&from_view=search&track=ais“>Freepik</a>