Бременността е период на растеж, фантазиране и очакване. Растеж за бебето. Фантазиране – какво ще бъде то, какви родители ще бъдат мъжът и жената. И очакване за промени – във всеки един аспект на живота.
Никой от нас не се ражда родител! Ние имаме познание какво е да си баща или майка в следствие на наблюдението над нашите родителите. Но се „раждаме” като родители с появата на собствените ни деца. Всеки от нас има представа какво иска да бъде детето му; какво може да му даде и какво като пример от своите родители – не иска да повтаря във взаимоотношенията си с него. Това очакване, обаче, не винаги се реализира.
Моделите, които носим от семейството си – ги модифицираме през нашия опит и очакванията, които имаме за своите деца за в бъдеще.
Полът на детето, партньорът ни, включването на бабите и дядовците, активността ни в отглеждането на детето, професионалната ни ангажираност са малка част от нещата, които оказват влияние върху ролята на майката и бащата.
Жената, превърнала се в майка има една основна цел – да полага грижи за израстването на детето, включително – да го отдели от себе си.
По правило взаимоотношенията между майката и детето се основават на едно неравенство – единият се нуждае от помощ – другият му я дава.
Майката трябва да желае да подпомага отделянето на детето от себе си, което се случва в процес на израстване на детето.
Преди време някъде прочетох: „Най – доброто, което може да направи един баща за детето си, е да обича майка му”. И може би в началото това е най – важното.
Мъжът, превърнал се в баща трябва да предложи помощ, съпричастност, подкрепа и топлина на любимата си, заради самите тях като двойка и заради детето им.
Много често бащата не знае как да се държи с бебето. На него му е необходимо повече време, за да създаде емоционална връзка с детето. Ако в началото на появата на малкото дете основна задача на бащата е да подкрепя майката и детето, то постепенно неговата задача е да отдели порастващото дете от симбиотичната връзка с майката и да го въведе в социалната среда. Не случайно се казва, че бащата внася закона и реда за малкото дете.
Ерих Фром разглежда майчината и бащината любов в труда си „Изкуството да обичаш” и обяснява ролите на майката и бащата в развитието на детето.
Според него малкото бебе и майката са свързани в симбиотична връзка. Чрез реакциите на майката – малкото дете се научава как да постъпва с другите хора. Мама се усмихва когато то се нахрани, взима го на ръце, ако плаче, хвали го когато напълни памперса. Всичко това постепенно изкристализира и се обединява в чувството „обичат ме”.
Обичат ме понеже съм дете на майка си. Защото съм безпомощен, хубав, възхитителен. Или можем да обобщим – обичат ме, защото съм аз.
Чувството да си обичан от майка си е пасивно. Детето не трябва да прави нищо, за да бъде обичано. Майчината любов е безусловна. Единственото нещо, което се иска – е да бъда нейно дете. Майчината любов не е необходимо да се завоюва, не е необходимо да се заслужи.
За децата от 8 до 10 годишна възраст въпросът се свежда до това – просто да бъдеш обичан или да те обичат за това, което си. Детето до тази възраст не обича а откликва с признателност и радост за това, че го обичат. През този период се появява нова активност – да дадеш нещо от себе си на майка си или баща си – рисунка, стихотворение – нещо друго.
В живота на детето идеята за обичта се видоизменя – освен, че е обичано, то започва да обича, да бъде източник на обич.
Необходимо е да минат много години, за да се превърне това в зряла обич.
В юношеството детето вече е превъзмогнало своя егоцентризъм. Не е важен само и единствено то, но и нуждите на другия човек стават важни за него.
Детската обич се придържа към принципа: обичам, понеже ме обичат, а зрялата обич е обичат ме, защото обичам.
Майчина любов е безусловна. Тя обича бебето си като свое дете, а не защото отговаря на някакви изисквания.
Бащината обич е условна.
Нейният принцип е „Обичам те, защото ти ще осъществиш моите очаквания, ти си като мен”. Бащината обич трябва да бъде заслужена. Това е негативна страна на бащината обич – в основата й е залегнало подчинението като добродетел и неподчинението като най – голям грях. А ако детето не направи това, което бащата изисква – наказанието е лишаване от тази обич.
Положителната страна на бащината обич е, че понеже тя е условна – може да се заслужи. Т.е детето ще направи нещо, за да я заслужи.
За разлика от майчината обич, бащината не е извън моята воля.
Майчиното и бащиното отношение отговарят на собствената потребност на детето. След 6 годишна възраст детето започва да усеща нуждата от обичта на бащата, от авторитета и ръководството му.
Ролята на майката е да му гарантира сигурност в живота, а на бащата – да го научи, да го насочва, за да се справя с проблемите, пред които го изправя обществото.
Майчината любов не се опитва да ограничи растежа, не поощрява неговата безпомощност. От нея се изисква да не прекалява с безпокойствата си около него, за да не го зарази с тревогите си. Част от живота й трябва да бъде посветен на желанието й детето да бъде самостоятелно и да се отдели от нея.
Бащината обич – трябва да се ръководи от принципи и очаквания. Тя трябва да бъде въздържана и толерантна, а не заплашителна и авторитетна. От нея се изисква да даде увереност на детето да се превърне в самостоятелен авторитет, отделен от бащиния.
Майчината и бащината любов не са взаимозаменяеми. Всяко дете има потребност от любовта на двамата си родители. Чрез тяхната любов то научава как да дава обич и как да получава.
И вместо финал да повторим: „детската любов се придържа към принципа: обичам те, защото се нуждая от теб, а зрялата обич – нуждая се от теб, защото те обичам”.
Използвана литература:
Брадшоу, Дж., „Тайните на семейството” (2002)
Скинър, Р., Дж., Клийз „Семейството и как да оцелеем в него” (2008)
Фром, Е., „Изкуството да обичаш” (2019)
изображение:
https://www.freepik.com/free-photo/girls-watching-movie-expressively-dark_1957030.htm#page=4&query=%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8%20%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%20%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85%20%D0%BE%D1%82%20%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B0&position=49&from_view=search&track=ais
