Сприятеляването при децата е изключително важен момент за развитието на детска личност. Наличието на приятели прави детето спокойно, уверено, удовлетворено, че има с кого да споделя идеите си, а липсата им – може да го провокира да се чувства самотно и тревожно.
С тръгването на училище, на около седем годишна възраст отношенията с връстниците, тяхното поведение и мнение заемат първостепенно място в общуването. Децата си задават въпроси: „Кой ще си играе с мен?”, „Дали ще си намеря приятели?”, „А, ако не познавам никой?”
Първите приятелства остават в съзнанието на всяко дете. Това влияе върху самочувствието и самооценката на подрастващия и върху усещането му за приемане и принадлежност в малката група.
Когато обаче на едно дете му липсват приятелски отношения и не е прието в кръга на децата – то ще носи чувство на празнота, независимо от успехите, които има в учебния процес.
Според Лорънс Шапиро сприятеляването е умение, което, след като отмине детството трудно се усвоява.
Как се сприятеляват децата?
Зик Рубин описва четири застъпващи се стадия, в които децата учат как да се сприятеляват.
- Егоцентричният стадий (между 3 и 7 години).
През този стадий децата избират за приятели връстници, които вече имат много приятели, или избират за приятели деца, които са в тяхното обкръжение.
Много често в тази възраст децата наричат за свой „най – добър приятел” това дете, което живее най – близо до него.
В този период може да се наблюдава, че детето избира за свои приятели тези с по – интересните, по – скъпите играчки, или пък другото дете, притежаващо някое качество, което на тях им липсва.
Характерно обаче за този период е, че в първия стадий на приятелството децата могат по – добре да поставят началото на социалните взаимоотношения, отколкото да откликват на предложения на други деца. Чрез егоцентричното си мислене, което е характерно за тази възраст, те приемат, че другите мислят същото като тях и обикновено се сърдят, ако другото дете не откликне или даде свое предложение в играта.
- Стадий на задоволяване на потребности (между 4 и 9 години).
Това е възраст, в която егоцентризмът постепенно измества първото място и децата вече започват да се интересуват от мненията и желанията и на другите деца. Те започват вече да оценяват приятелите си по качествата, които имат, а не само по близост до техния адрес. Все още децата избират такива приятели, които притежават някое качество, което при тях липсва. Но също така те вече избират приятелите според желанието си да споделят с тях своя играчка. За този възрастов период е характерно, че децата могат да се заиграят с някой по – малък от тях, дори да не го харесват толкова много, но целта им е да не останат сами. Тъй като приятелите са предимно с функция на някоя потребност – за тях е трудно по едно и също време да имат повече от едно приятелство. Т.е в единия момент ще играят с едно дете, а в следващия – то може да бъде пренебрегнато и де се заиграе с другото (отблъснато по – рано) дете.
Сигурно сте чували „Ти не си ми приятел/ка, сега играя с…..”.
- Стадий на взаимност (между 6 и 12 години).
Това е период, който се характеризира с потребност от взаимност и равенство. Децата могат да преценят и двете гледни точки на приятелството и да отдават значение на справедливостта. Стойността на приятелите се определя от това – кой какво е направил за другия; получения подарък за рожден ден и връщането на подобен такъв; справедливо делене на храна и т.н.
За този период на сприятеляването е характерно приятелството само между двойки деца. Наблюдението на групи деца всъщност представлява група от няколко двойки приятели от един и същи пол.
- Стадий на интимност (между 9 и 12 години).
Това е възрастта, в която децата са готови да се обвържат с истински интимни приятелства. Те показват повече загриженост за другия. Склонни са вече да споделят повече интимни факти за себе си. Споделянето им, както и на лични тайни са в основата на изграждането на силни приятелства.
Какво може да направите, за да помогнете на детето да намери приятели?
В периода на егоцентричния стадий – за децата, които са склонни да се затварят в себе си и да се изолират социално може да се планират дейности с деца на същата възраст, с подобно поведение и сходни интереси. Не е важно децата как общуват, а възможността да го правят. Дори гледането на анимационно филмче заедно е взаимно изживяване, което ще постави основите на по – нататъшното им социално развитие.
В периода на задоволяване на потребности – момента, в който детето ви се радва на компанията на свои приятели може да подчертаете ценностите на приятелството.
Отнесете се сериозно към приятелствата на детето, поощрявайте го да ви споделя за общите им занимания и преживяванията. Не омаловажавайте негативните преживявания на своето дете и не ги засилвайте. Просто бъдете добър слушател.
Давайте пример. Споделяйте и вие своите преживявания с вашите приятели и какво сте правели. Включете ги във вашите срещи – децата сами ще могат да ви наблюдават, а това ще доведе до разбиране за значимостта на приятелството.
В стадия на взаимност – родителите се превръщат в шофьори на своите деца – от едно събитие до друго парти. Важното е да знаете, че това е времето, в което ще може свободно да наблюдавате социалния живот на своите деца, но паралелно с това – децата ви ще се чувстват сигурни и в безопасност във ваше присъствие.
Ако детето ви има трудности с някой свой приятел – може да му споделите вашият опит. Но и тук не критикувате другите. Бъдете слушател за децата си. Оставете ги сами да взимат своите решения, да се научат да бъдат търпеливи с другите, да се справят с разочарованието и с болката. Дали детето ще намери нови приятели или ще реши да продължи дадено приятелство – това трябва само да реши.
Стадия на взаимност е първият етап, в който децата изпитват първи чувства. Това е съпроводено с трудности, но вие може да съпровождате детето в този етап, а не да налагате своите решения за него.
Стадия на интимност е период на първите интимни преживявания. Ролята на родителя е да постави граници, да даде знания за ценностите и да поощрява детето в неговото междуличностно развитие.
Стадиите се застъпват, но въпреки това когато имате информация за тяхното протичане, може да подкрепите своето дете, спрямо възрастовата му принадлежност. Защото: да има „най – добър приятел” е важен момент за детето, който ще окаже влияние върху взаимоотношенията му като юноша и възрастен.
Адаптирано по:
Лорънс Шапиро, „Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент”
Изображение: https://support.freepik.com/hc/en-us/articles/208976585-Attribution-How-when-and-where-?_gl=1*1p7iu19*fp_ga*MTkwNzE2NDk1NC4xNjcyNDEzMzky*fp_ga_QWX66025LC*MTY3MjQxMzM5MS4xLjEuMTY3MjQxNDE5Ni42MC4wLjA.*_ga*MTkwNzE2NDk1NC4xNjcyNDEzMzky*_ga_18B6QPTJPC*MTY3MjQxMzM5MS4xLjEuMTY3MjQxNDE5Ni42MC4wLjA.&_ga=2.39898018.1247786134.1672413392-1907164954.1672413392
