февруари 2026

В практиката ми като психотерапевт и детски психолог с близо 10 години опит в областта на арт терапията и приказкотерапията, ежедневно се убеждавам в дълбокото въздействие, което творческите и метафорични подходи оказват върху емоционалното и социалното развитие на децата. Особено в групов контекст, тези методи отключват ресурси, които индивидуалната работа невинаги достига, защото в група – децата не само творят, но и преживяват заедно.

Във възрастовия диапазон между 7 и 10 години, децата се намират в ключов период на развитие: емоциите се усложняват, самосъзнанието се оформя, а социалните умения започват да играят централна роля в ежедневието им. Именно тук груповите арт занимания и приказкотерапията предоставят среда, в която децата могат да преживяват, изразяват и преработват вътрешни конфликти, страхове и желания чрез символен език, игра и творчество – без директен натиск или оценка.

Създадох модел на групова работа – „Емоциочиталня“, който съчетава арт терапия и приказкотерапия за стимулиране на емоционалната интелигентност, социалните умения и изграждането на стратегии за справяне с емоционални предизвикателства за деца в начална училищна възраст.

Във възрастовия период от 7 до 10 години децата преминават през съществени етапи в своето психо-емоционално и социално развитие. Това е възраст, в която училищната среда, социалните отношения и усещането за принадлежност играят водеща роля за формиране на личността.

Психо-емоционално и социално развитие на децата 7–10 години

Емоционалното развитие в тази възраст включва:

• Диференциране на емоциите – децата започват да правят разлика между нюансирани емоционални състояния като вина, тъга и разочарование, радост и гордост, ревност и срам;

• Поява на метакогнитивна рефлексия – могат да мислят за собствените си чувства и да осмислят защо се чувстват по определен начин; развиват самоуважение, базирано на успехите им и обратната връзка от околните;

• Развитие на съпричастност – разбират, че другите могат да преживяват различни емоции в една и съща ситуация, което подпомага етичната и морална осъзнатост; проявяват емпатия и осъзнават гледната точка на другите.

• Повишена чувствителност към социални оценки – емоционалната реакция на детето е силно свързана с оценките от учители, родители и връстници; формират трайни приятелства и се стремят към социално одобрение;
  • Изграждане на вътрешна мотивация – чувството за успех и принадлежност стават вътрешни мотиватори за поведение и постижения; изграждат вътрешен контрол и започват да регулират емоционалните си състояния;

в екип. Групата се оказа малка сцена за генерална репетиция, а училището представлението, където децата опитваха да използват дискутираното в срещите.

 

„Емоциочиталня“ – Среща на изкуството, приказката и групата

 

„Емоциочиталня“ се проведе в десет последователни срещи – с продължителност 90 минути на занимание. Структурата се запази от началото до края по един и същи начин. Децата привикват към нея. А постоянството винаги носи – предсказуемост и сигурност. И ако в първите 1-2 срещи – участниците се опознават по между си, какво правим заедно, то след това идваха с въпроси: „Какво си намислила днес?“, „Коя приказка ще пишем?“, докато в един момент не чух: „Днес е любимият ми ден – защото съм тук!“

Със създаването на тази програма затвърдих за себе си, а и за родителите, че децата обичат приказките. Обичат да четата. Обичат да създават различни проекти през арт техниките, с помощта на които трансформирахме трудните теми, хареса им да бъдат автори на собствени приказки, които да представят пред другите.

 

Темите, които обхванах в груповите ни арт и приказкотерапевтични срещи са многообразни. Те обхващат наблюденията ми за потребностите и трудностите на децата в този възрастов период. В различните срещи бях подготвила по 4 (5) занимания.

Стартът на срещите ни бе с темата „Кой съм аз?“. Още в самото начало на групата ги провокирах да довършат историята по приказката на Х.К. Андерсен „Златното ключе“ и да създадат своя кутия – колаж, чрез която да помислят за себе си – какво има отвън, което показват на другите и какво има вътре (фиг. 1 и фиг.2). Говорихме за тайните, истината и доверието. Способност, която развиваме по време на порастването. Доверие към себе си и към другите.

 

фиг.1                                                            фиг.2

Въпросите за „Добро и лошо/приемливо и неприемливо“ съпровождат деца и родители на всяка възраст. Това бе темата на втората ни среща. Чрез приказката „Двата вълка в нас“ ние насочихме внимание към доброто и лошото, дискутираме върху различни ситуации в живота, които им се случват. Създадоха свои приказки през ключови думи (по темата, които винаги подпомагат децата) и през артерапевтичната задача създадоха своя арт маска: вътре и вън (фиг.3 и фиг.4) – как изглеждаме когато сме добри/лоши – емоции; думи или символи.

фиг. 3                                                                        фиг.4

Въпросът за „Увереността“ при децата вълнува много родители. Как децата да се заявяват, как да се отстояват, по-какъв начин да се повиши самоувереността им. В нашата среща на тази тема ние  разглеждаме приказката „Ами ако успея!“ и разсъждавахме върху въпросите: Кога се отказват? Какво им помага да успеят? Какво им помага да не се отказват? Какви емоции изпитват когато губят (гняв, изненада, тъга, страх, разочарование, раздразнение) и когато успеят (щастие, радост….)? Какво им помага да се справят с трудностите, когато не успеят? А кой им помага? Какво имат нужда да чуят от приятелите и родителите си? През арт терапевтичната задача те изработиха „Герб на увереността“ (фиг.5) и създадоха своя дума послание върху ключодържател, който да им напомня, че успехът зависи от тях. Оказа се, че едно от децата не тръгва за училище без своя ключодържател с послание.

фиг.5

„Тъга“ и „Обида“ са други две теми върху които разсъждавахме. Реалността съвпадна с преживяване на едно от децата, което бе преживяло труден момент в училище. Момент на обида, агресия към него и трудност да се справи. Групата от деца се обединиха и му дадоха възможност да сподели – без срам – случилото се. Дадоха му съвети, какво може да направи. Създадоха онова пространство, в което то да се почувства сигурно и в безопасност. Говорихме си за смелостта. Без да е предварително подготвено. Но групата определя ритъма. Както Ървин Ялом пише в своята книга. Силата на групата отново се активира в помощ на един от членовете й. Любопитно бе, че аз бях по-скоро наблюдател. Децата имаха умението да дадат пространство за един от тях. Удивително бе наблюдаваното. Приказката бе позната на всички „Мечката и лошата дума“ – а всяко дете си имаше своя поука.

Трансформирах арт задачата и ги оставих сами да създадат желано – без инструкция – но всяко дете преживя разказа и през собствения си опит. И те се припознаха един в друг и отново затвърдиха усещането: „Не си сам!“

фиг. 6

Емоцията „Страх“ блокира не само децата, но и възрастните. Това бе тема на  поредната ни среща. Често в психотерапевтичен контекст наблюдавам, че и възрастните се плашат от трудността да помогнат на децата си, които изпитват страхове и тревожност. През асоциативен облак ние насочваме вниманието в тази посока, но изписвайки думите на дъска (пред погледа на децата) ние заедно търсим противоположното на казаното от тях. Целта ми е да им покажа, че и трудността и решението са вътре в тях. И те успяват сами да обобщят, че те „това го знаят/могат“. Приказката „Лъвът и мишката“ е добър пример за децата да видят, че тази емоция могат да я изпитват всички – независимо от своя външен вид. В тази среща децата се превръщат в автори на комикс от три действия – в които трябва да измислят история за едно момиче и мечка: „Малкото Анче“ (фиг.7). Провокирам ги да разсъждават върху: причината за смелостта на малкото Анче. И в дискусия да споделят своята история. Защото една от най-ценните ползи на груповата работа е разбирането за взаимопомощ – от деца за деца. Чрез помощта на пластелин децата изработваха своя страх и го затвориха в буркан (фиг.8). По този начин те „опитомяват“ онова, което е техен блокаж. А докато работят – дискусиите с предложения за стратегии за справяне – продължават.

В някои сесии аз съм само наблюдател. Когато децата чуват опита и решенията на другите – те затвърждават и разбирането си – „че след като той – може – и аз ще успея“. Защото решението е подадено от някой на неговата възраст.

фиг. 7                                                  фиг.8

Емоцията “Гняв“ е позната на всички – и деца и възрастни. Често децата споделят „дразни ме“, „ядосах се“, „нервен съм“, но много рядко имат знания какво да правят когато тя се появи. В тази среща, посветена на тази емоция децата, създадоха своя приказка на гнева с помощта на думи, които бяха като „сламки“, към които да се придържат. Четохме и разсъждавахме върху приказката „Двете козлета“. Написаха „Рецепта за лечение от гняв“, през арттерапевтичната техника създадоха град от къщи емоции (фиг.9 и фиг.10).

Любопитно за тази работа на децата и в двете групи бе, че те по един инстинктивен начин – обградиха къщата на гнева с други къщи, които бяха на щастието, радостта и спокойствието. Това отново потвърди разбирането на Н. Песешкиан – създателят на позитивната и транскултурална психотерапия – в която и аз съм обучена – че човек носи в себе си и трудността, но и решението

фиг.9                                                                          фиг.10

Паралелно с трудните теми – една от темите, които провокира  много размишления бе темата за “Успех“ – „Увереност“. С историята „Необходима е практика, а не дарба – всеки може да се промени“ децата разсъждаваха върху различните възможности и изборите, които правим (фиг.11). Това се оказва една тема, която родителите пропускат, но тя е изключително значима за изграждането на аз-образа при деца. Личното им разбиране колко са уверени. Създадоха стъбла на успеха (фиг.13), която отвори пространство за дискусии. Провокира ги да разсъждават и да насочат внимание към себе си – кое е стъпалото (фиг.12), на което се намират; в какво са успешни; кой ги подкрепя при трудност.

фиг.11                                    фиг.12                               фиг.13

 

Насочвайки се към финала на груповите ни срещи имах колебание коя да бъде предпоследната ни среща. Това е на крачка пред финала, необходимо е да се създаде пространство за поредно свързване и същевременно готовност за отделяне от групата.

Темата „Моят живот“ се появи като отговор на тази моя цел. В предпоследната ни среща провокирах децата да мислят за себе си. Създадоха корица на книга за Своята Автобиография. Мислеха върху своето име и създадоха свой символ. И заедно с това – кукла на желанията (фиг.14 и фиг.15).

фиг. 14                                                    фиг.15

„Признателността“ бе нашата финална среща. „Гълъбицата и мравката“ бе моят избор на текст, върху който да насочат внимание. Децата създадоха свое хайку, изрисуваха текстилна чанта, в която да събират всичко, което искат, но символично – думите и хората, на които искат да благодарят и на които те са направили някакво добро. Написаха комикс в история в 6 действия върху камъни (фиг.16 и фиг.17).

Фиг.16                                                                       фиг.17

Финалът на срещите ни бе очакван от децата, заради една задача, която като тънка нишка свързваше нашите срещи.

фиг.18

В първата ни среща участниците и в двете групи създадоха свое сандъче (фиг.18). В края на всяка среща децата си поставяха по едно послание едно на друго. Това сандъче със съкровища – те отваряха в десетата среща и прочитаха думите – послания за тях.

С този жест: думи от деца за деца – приключваше нашето пътешествие в света на изкуството и приказките.

 

Заключение

Арт терапията и приказкотерапията са мощни инструменти за емоционална подкрепа на деца в училищна възраст. Чрез рисуване, творчество и приказки, децата изразяват чувства, преодоляват трудности и развиват емоционална интелигентност.

В групов контекст тези методи насърчават емпатия, споделяне и усещане за принадлежност. Арт терапията позволява символно изразяване и самоосъзнаване, докато приказкотерапията помага чрез идентификация с герои и метафорично разрешаване на вътрешни конфликти.

Да четеш и да бъдеш автор са две коренно различни дейности! Но и в двете децата могат да намерят своето решение на трудностите, които имат. А през арттерапевтичните техники – да трансформират своите вътрешни конфликти.

Синергията между двете – приказка и изкуство – в групов контекст се превръщат в мощен инструмент за трансформация.

 

Използвана литература:

1. Андерсън, Х. Кр. (2006), Приказки, София, Книгоиздателска къща „Труд“
2. Бакълтър, С.И. (2010), Практическа Арт терапия, Изд. Център за психосоциална покрепа
3. Бончева, Ив. (2013), Психология на детското развитие, Варна, Изд. „“Славена“
4. Великова, Е.(2017), Арт терапия при деца. Карти и творчески провокации за деца, родители и професионалисти. София, Институт за изкуство и терапия
5. Дарли, С., Хийт, У. (2013), Практическо ръководство по експресивна арт терапия, София, Център за психосоциална подкрепа
6. Динов, Т., (1979), Малкото Анче, София, Изд. Български художник
7. Ериксън, Е. (2013), Идентичност: младост и криза, С. Изд. РИВА..
8. Илиева, Сн., Г. Герчева-Нестерова (2017), Приложна педагогическа психология, Варна, Изд. ВСУ „Черноризец Храбър“
9. Каралийчев, А. Български народни приказки “ (2006), София, Книгоиздателска къща „Труд“
10. Лафонтен, (1993) Басни, Изд. Софи – Р
11. Милева, Н., П. Терзииванова, (2023) Българските народни приказки – ключ към емоциите на нашите деца, София, Изд. Ентусиаст
12. Остер, Гр. (1987), Гимнастика на опашката, София, Изд. Отечество
13. Пампулова, Т. Личен дневник на увереното дете
14. Песешкиан, Н., (2008), Търговецът и папагалът, Варна, Изд. „Славена“
15. Песешкиан, Н., (1994), Метод на позитивната психотерапия, Варна, Изд. „Славена“
16. Терни, П. (2016), Г-н Мечо иска да бъде обичан, София, Изд. ПИК – БС
17. Ялом, Ъ., М. Леш (2023), Теория и практика на групова психотерапия, София, Изд. Изток – Запад