Страхът при децата

Родителите се чувстват безсилни в момента, в който разберат, че тяхното дете има някакви страхове. Светът, който заобикаля детето и възрастния е един и същ, но възрастният възприема средата като безопасно място, докато детето – като опасно. Децата нямат знанието и сигурността, които възрастният е изградил. Задача на родителя е да създаде чувство на безопасност в детето си на всяко едно стъпало от неговото развитие.

Страхът е естествена човешка емоция. Той е свързан със себесъхранението. Поражда предпазливост и увеличава чувствителността към предполагаемите заплахи. Често забравяме за това, когато стане дума за страх и тревожност.

Във всяка възраст децата изпитват различни страхове. Това е нормална реакция, защото децата са уязвими при нови предизвикателства, среща с непознати хора, животни, силни шумове и т.н.

Ще ви запозная с някои от често срещаните страхове при децата. Списъкът не е изчерпателен, но обхваща най – често проявяваните:

Страхът се появява около 6 – месечна възраст. Много бебета и малки деца са предпазливи по отношение на непознати възрастни. Някои от тях не започват да играят с нова играчка, докато не я опознаят чрез оглеждане или с повторно насочване на вниманието към нея.

Във възрастта до 2 години малките деца се страхуват да останат сами; от непознати; от силен шум; от всичко неочаквано и непознато. Най – силно страхът в този период се активира при раздяла със значимия възрастен – мама или татко.

Във възрастта от 2 до 4 години децата се страхуват от: тъмното; от различни сенки; от шумът в банята; да спи само; от силни шумове; от гръмотевици.

Във възрастта от 5 до 7 години децата се страхуват: от тъмно; от отхвърляне; от лекари, зъболекари  и медицински процедури; от животни; от представяне пред другите; от смъртта.

Във възрастта от 8 до 11 години децата се страхуват: от Духове/Дама Пика; страх предизвикан от героите в електронните игри; при оставане сам вкъщи; от смърт и болести; от училищен провал;  да бъде отхвърлен от другите; от подигравки.

Във възрастта от 12 до 16 години подрастващите проявяват страх: за собствената им безопасност;  от болести; от обиди/подмятания от връстници; от  провал в училище и спорта; страх как се представят пред другите и как другите ги виждат.

Юношеството е възраст на екзистенциална тревожност: Какво е мястото ми във Вселената? Какъв е смисълът на живота? Къде е моето място?

Понякога децата изпитват тревога, защото не могат да назоват емоциите си. Когато детето не разпознава своите емоции, то не може да си обясни какво чувства, поради което се появяват някои страхове.

Страхът при децата (както и при възрастните) предизвиква разнообразни преживявания.

Каквато и да е причината – не забравяйте, че детската тревожност е болезнена.

Не я омаловажавайте.

Думи като: „Глупаво е“; „Ела да видиш, че няма нищо“; „Виж, никой друг не се страхува”; „Защо те е страх от това”  – няма да помогнат.

В своята книга „Срещу безпокойството” др. Лорънс Коен изброява следните разнообразни прояви при децата в следствие на страх и тревожност:

• Физически усещания – разтуптяно сърце, напрегнати мускули, повърхностно дишане, присвиване на стомаха, треперене, потене, много топла или студена кожа.
• Често уриниране, стомашно – чревни проблеми или незадържане на урина.
• Тревожни мисли, песимизъм и тревога: „Ами, ако нещо се случи?”
• Едни и същи мисли или образи се повтарят отново и отново без да се достига до някакво решение.
• Липса на когнитивна гъвкавост, отбягване на всяко ново нещо, или силна реакция при промяна.
• Нервни навици като гризане на нокти, подръпване или дъвчене на косата; дърпане/ядене на дрехи.
• Емоционално състояние на тревога, паника, страх, постоянна бдителност.
• Страхове от специфични неща – реални или въображаеми – кучета или чудовища под леглото.
• Възприемане на света като застрашителен и опасен.
• Отбягване на всичко, което води до страх или тревожност.
• Поведенчески модел като стеснителност и срамежливост, нерешителност, компулсивни действия или опит за пълен контрол над средата.

Тревожността може да засегне мислите, тялото, емоциите, действията, поведението и отношенията на детето с другите.

Дете, което изпитва тревожност има нужда да бъде изслушано.

Подкрепете детето си като му покажете разбиране и потърсете заедно отговор какво всъщност се крие зад страха, който успява да назове?

Независимо какъв е страхът на вашето дете, както и възрастова група към която принадлежи – е много важно то да почувства, че сте до него. Телесния контакт – прегръдка, погалване, хващане за ръката – ще дадат усещане за подкрепа.

Обратното на омаловажаването е приемане.

Опитайте с думи като:

„Изглеждаш малко уплашен! Искаш ли да ме хванеш за ръката?”

„Всички понякога се страхуват! Дори и възрастните”

„Искаш ли да погледнем заедно?”

Не забравяйте: Всичко, което децата споделят е важно за тях. Ако отхвърлите тревожността им, защото ви се струва незначителна – как ще споделят с вас по-дълбоките си страхове – ако не са сигурни, че ще има кой да ги чуе.

За този текст е използван материал от книгата „Срещу безпокойството”, автор Др. Лорънс Коен

Изображение: https://www.freepik.com/free-photo/girls-watching-movie-expressively-dark_1957030.htm#page=4&query=%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8%20%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%20%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85%20%D0%BE%D1%82%20%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B0&position=49&from_view=search&track=ais