„Не знам какво се случва!? В неделя вечер вдига температура, а час по – рано играеше в парка. И така вече поредна седмица” (майка на 6 годишно момче).
„Дойде ли понеделник знам какво ще стане – тръгваме от вкъщи и малко преди училище я заболява корем, казва, че ще повърне и повръща” (майка на 5 годишно момиче).
„Трети месец кашля, хрема, а докторът казва, че нищо му няма” (майка на 4 годишно момче).
Спомняте ли си приказката за „Трите прасенца”? Първото, което постъпило отговорно и си построило къщата от тухли. Второто, което се бунтувало на идеята на първото и което очаквало, че къщата му от дървени клони ще бъде здрава. И третото, най – своенравното, което решило, че може да си направи къща от слама.
Подобно на героите на Братя Грим децата в едно семейство проявяват определени черти и поведения, според поредността си на раждане.
Щастието е неизмерима величина. Щастието е чувство и състояние на пълно задовоство и удовлетвореност от живота. По дефиниция. Но как всеки от нас възприема щастието – това е въпрос на усещане, приемане на света и другите, отношението на другите към нас, за да се чувстваме ние щастливи. Нашите придобивки – материални и духовни, нашите мечти, нашите възгледи за живота, очакванията и надеждите ни. Всичко това ни предлага различен подход при възприемането на щастието от всеки един от нас.
„Аз съм тайният режисьор на мама и тя прави всичко, което й кажа“.
Много родители влизат в различни роли като във филм, но изпълнявайки ролята, която детето му подаде, защото не могат да поставят ясни граници – родител – дете.
