Предизвикателството първокласник

Тръгването на училище е събитие, което ангажира цялото семейство – ученика, родителите, бабите и дядовците.

Това е моментът, в който малкото дете официално преминава от възрастта на играта към възрастта на ученето. Придобиването на нови знания, умения и способности се превръщат в основни дейности за детето.

Първи клас е време, в което детето трябва да започне да говори от позицията си на „Аз съм ученик”. В повечето случаи децата нямат приятели или познати в класа, в който попадат. Това налага то да се заяви и представи пред другите.

За родителите това е нещо естествено, но не и за децата.

Представете си, че сте първи ден на ново работно място. Изведнъж се озовавате пред погледа на много хора. Всички Ви наблюдават. Странно е, нали? Така се чувства и вашият първокласник – странно. Нови момичета и момчета, нови учители, на които детето трябва да се довери, нова среда, която трябва да опознае!

Да погледнем тръгването на училище през очите на седемгодишното дете.

Еуфорията и при него е голяма. Цяло лято всички му подмятат, че ще бъде ученик.

Е, нали до скоро е ходело на детска градина?! Колко да е по – различно? Но…..

Различно е. Трябва да седи на чин. Трябва да внимава. Може да става, но само в междучасията. Пише чертички, плюсове, бастунчета, по много редове! Ако излезе от очертанията – хайде да се напише нов ред!

А ходенето до тоалетна? Ужас! Все някой чука на вратата!

Гладно е, но какво от това? Обядът бил в 12.30 часа. Или пък – не е гладен, но не може да се храни после, защото след тях идвали големите. И после – пак чертички, елементи, срички и т.н.

Много трудна задача.

Често в главата на детето преминават мисли като: „Ние с Мишо искаме да си играем, а госпожата само ни дава да пишем! Седнете! Учете!…. И накрая не съм слушал! Сега и мама и тате трябва да слушам, защото ще ми се карат!”

Какъв ден!

А родителите?

Как си представят един ден на първокласника в училище?

„Закусило е детето. Изгладено е. Заедно подготвихме раницата за деня. Ето – влиза в класната стая, ще рисува, ще пише красиво, ще започне да чете гладко, да смята правилно… И време за игра, казаха на родителската среща, че ще има! Няма да се храни само, а с всички деца. А в края на деня ще си го прибирам доволно, с научен урок и написано домашно!”

Илюзорно ли е това? Всъщност – да!

Тръгването в първи клас изисква овладяването на умения, които са изключително важни за успешното ежедневие при седем годишните деца. Те обособяват готовността на детето за училище и вклюват:

• Увереност, че можеш да контролираш тялото и поведението си; убеденост, че можеш да постигнеш всичко, с което се захванеш, и че възрастните могат да ти помогнат с това.
• Любопитство – чувството, че откритията са нещо добро и доставят удоволствие.
• Активност – желанието и възможността действаш, без да се отказваш.
• Самоконтрол – способността да контролираш собствените си действия по начин, съответстващ на възрастта. Самоконтролът се развива с опита, средата, умението да си активен, но в разумните граници, подадени от възрастните, съобразно възрастта на детето.
• Свързаност – способността да взаимодействаш, да разбираш другите и да осъзнаваш, че си разбран.
• Способност за общуване – желание и възможност словесно да споделяш и обменяш идеи и чувства. Тази способност е свързана с доверието и с удоволствието да общуваш с деца и възрастни.
• Способност за сътрудничество – умението да балансираш собствените си нужди с тези на другите при действия в група. Тази способност се развива с времето във взаимоотношението на детето с другите възрастни и след това с другите деца в групата.

Към всичко изброено до тук е необходимо да добавим и изградената самооценка на детето за себе си, за да умее да представи себе си, да отстоява своите желания, да умее да разпознава своите емоции и тези на другите.

Комуникацията с учителите е много важна, за да се чувства ученика приет.

Но  да погледнем и гледната точка на учителя.

Изправя се пред цял клас непознати деца, за които не знае нищо. Учителят ще бъде дълго време с тях по цял ден.

Той ще бъде възрастният, който ще им даде граници на предизвикателството училище. Ще им дава нови умения, ще им преподава нови знания, ще бъде обгрижващ, но и строг. И не на последно място – ще се превърне в човекът, с който в следващите четири години ще комуникирате ежедневно.

Не винаги очакванията за учителите от страна на родителите се оправдават. Един е твърде възрастен. Друг е твърде млад. Един е много строг, друг пък много либерален. Да така е. Но това не може да се промени, за разлика от нагласите на родителите.

Какво е необходимо родителите да имат в предвид:

• Малките ученици бързо се изморяват при писане;
• Усвояват преподавания материал с различно темпо;
• Бързо се разсейват. Когато пишете домашни в къщи имайте в предвид, че да се напише всичко наведнъж и после да играе е много трудно за детето.
• Редувайте – учене с малко време за игра. Движението все още е водещо за ученето при детето.
• Имайте в предвид, че за децата е трудно да ви слушат и да пишат едновременно. Правете паузи.
• Давайте им конкретни примери и изисквания. Те възприемат информацията конкретно – образно.
• Децата в тази възраст все още трудно предвиждат последствията от действията си. Те са много активни и на база това и в междучасията са изключително подвижни.
• Не сравнявайте детето с другите – всеки учи с различен темп. А и това може да го настрои срещу другите – давани му за пример.
• Стимулирайте общуването с другите деца. А вие самите го изслушвайте във всеки момент, в който то инициира разговор.

Всяка възраст има своите предизвикателства, както за децата, така и за възрастните. Сътрудничеството между родител и учител е посоката, чрез която детето ще бъде по – спокойно и по – успешно. Годините в училище не са малко, но както всички знаем първите са най – важни! Да подкрепим първокласника и да следваме неговите умения, като предпоставка за успешно справяне в предизвикателството Училище.