Кога децата разбират смисъла на „Не”
„Аз съм тайният режисьор на мама и тя прави всичко, което й кажа“.
Много родители влизат в различни роли като във филм, но изпълнявайки ролята, която детето му подаде, защото не могат да поставят ясни граници – родител – дете.
„Аз всичко й позволявам (майка на 4 – ри годишно момиче), а тя се държи по този начин (противопоставя се и се тръшка)”
Често родители на деца на възраст 3 – 4 години търсят отговор на въпросите „Той/тя се тръшка…“, „Постоянно казва НЕ“, „Не издържам вече…“, „Аз му/й обяснявам а той/тя…“, „Аз му говоря като на възрастен“, „Направо ни манипулира…“ – „Какво да правя?”. А когато нещата се случват на обществено място, всъщност много родители са склонни да отстъпят, за да отмине настъпилата криза. И обикновено възрастните казват „Дръж се като голямо дете“. А дали то разбира смисъла на тези думи?
В началото реакциите на майката към детето и това, което то разпознава в нея благоприятстват неговото съзряване. Постепенно бащата със своето присъствие отваря врати към света навън. Поставят се нови рамки на взаимоотношенията, подкрепени от развитието на езика и общуването. Поставят се нови граници в развитието на детето.
Граници в комуникацията с другите, в различната среда, в която попада детето. Граници, които родителите нарушават несъзнателно в общуването си.
Давайки избор какво да прави в една ситуация и получавайки забрана в друга, водят до объркване в детето. Необходимо е да има последователност в изискванията, следване на наставленията от самите родители, защото децата се учат. Те усвояват умението да приемат това, което им харесва най – много и го прехвърлят в различните ситуации. Да отстъпят веднъж мама и татко в определена ситуация (най – често в магазина, след тръшкане на детето) му показва, че то веднъж е успяло да постигне целта си и естествено е да опита пак. Но по този начин родителя нарушава собствените си граници – дава разрешение, за да не огорчи детето, за да не се разпищи на обществено място и „да не го изложи” и всъщност – детето се учи на „манипулация“ (както обикновено родителите виждат ситуацията).
От кой момент да се казва „Не”?
На възраст 8 – 10 месеца детето не знае какво означава „не”. В периода 12 – 24 месеца, когато се появи речта – то системно започва да се утвърждава. Утвърждаването от своя страна е свързано с противопоставяне, продължаващо и след 36 месечна възраст.
Около осмия месец бебето започва да пълзи, да се придвижва из пространството с цел да изследва заобикалящата го среда. С проговарянето то започва да разбира смисъла на думите и в този момент се появява и противопоставянето.
Според Патрик Деларош „единственото възможно поведение на родителите е да бъдат гъвкави”.
Някои родители съумяват да отвлекат вниманието с друга дейност, от тази, която е била забранена. Други се противопоставят на поведението на детето, което не е добър вариант, защото в периода около 3 години се появява и детският гняв, който се толерира или не в зависимост от ситуацията. Това отново води до объркване в детето, на което веднъж се поставят едни изисквания, а в следващиият момент други.
Предвижването (опознаването на средата) и разбирането на смисъла на думите е период, в който забраната може да започне да се формулира. Да се подава постепенно, но винаги придружена с обясненение на ситуацията.
В този период е важна ролята на родителя и неговото умение да устои на забраната, която е наложил, защото както се спомена – последователността в изискванията дава сигурност на детето.
Според Патрик Деларош „думите и действията трябва неуморно да се допълват във всяко едно възпитание…. Проблемът е да знаеш с какви изрази да накарш едно дете да те разбере. Защото децата разбират много повече неща, отколкото възрастните си представят. Просто последните изпитват затруднение да намерят думите, с които да им обяснят.”
И ако трябва да се даде отговор на въпроса „Кога децата разбират смисъла на Не?” – то отговорът е от момента на раждането – чрез думите, интонацията, обясненията, моделите, които виждат (защото децата учат чрез имитация). От момента, в който започнат да разбират значението на две свързани думи в изреченията си; от момента на пълзенето, когато започват да изследват заобикалящата го среда, до момента, в който…… Всъщност няма момент – до! Родителят е модел за детето си, насърчаващ го да опознава средата, но давайки му граници, които може да следва; дава му знания и отговор на въпроса „Защо не?”. Защото – детето се учи чрез опита и понякога нарушава забраните, в името на задоволяване на любопитството си – съпътстващо неговото развитие.
