Последните месеци – животът в пандемия – много осезателно ни провокира да мислим за загубата. Загубата на нормален ритъм на живот, загубата на работа, на свободен достъп до детските градини и училищата. Загубата на възможност за близък контакт с близките и приятелите ни.
Скоро прочетох в интернет пространството:
„Докторе, може ли да те питам нещо? Аз порових малко в Гугъл и си изясних диагнозата, ама да чуя все пак второ мнение …..”
И се замислих – колко актуално е това и за работата на психолога!
Все по – често в срещите си с родители, в първите ни разговори усещам тяхното недоверие и тревога от „диагнозата” поставена в интернет пространството.
Появата на бебе в семейството е събитие, изпълнено с очакване, любов, надежда, предизвикателство. Промяна – първо за самите родители, след това за всички близки на семейството.
Възрастните започват нов етап в своите взаимоотношения. Учат се да поемат нова роля – тази на родителството. С физическото и психическото развитие на детето – се развиват и неговите родители.
Заекването е нарушение на речта, при което се повтаря цяла дума, част от думата, удължават се звуковете или се наблюдава блокаж при говор.
До 70 – те години на миналия век съществува убеждението, че състояния, подобни на депресията при възрастни, е възможно да бъдат наблюдавани едва по време на юношеството.
Всички деца изпитват страх, тревоги, безпокойство или смущение. Това са чувства, които възникват у човека в процеса на развитие, но има деца, които страдат от болезнена тревожност.
Тревожността е състояние, което е свързано с множество съпътстващи развитието на детето проблеми. За съжаление, много от зачестилите тревожни разстройства остават неразпознати у децата и подрастващите и те не получават своевременна медицинска помощ.
С тръгването в първи клас в училище, за много деца уроците се явяват вълнуващи и радостни, но в последствие при много от тях възниква нежелание да посещават училище, появяват се неопределен страх и тревожност.
Почти всички деца и възрастни изпитват определен страх, безпокойство, напрежение и дискомфорт преди изпит или представяне пред публика. Голяма част от тях успяват да овладеят тези симптоми.
Терминът хиперактивност се използва често в разговорите на родители, седящи в парковете, наблюдаващи играта на децата. Всяко дете тичащо между люлките, пързалките и катерушките може да чуе за себе си тази дума. Учителите, от своя страна, насочват вниманието на родителите, че детето им е хиперактивно когато то е по – импулсивно, любопитно – върти се в часовете и гледа назад своите съученици; не внимава в час (за което е много важно да се изяснят причините).
Случвало ли ви се е да използвате израза „Ти си голямо момче/момиче. Защо пачеш?!” А то – „голямото дете” е паднало, ударило си е коляното и го боли. Или друг пример: отивате на контролен преглед, знаете, че ще е необходимо да се вземе кръв за изследване и с усмивка се опитвате да убедите детето, че няма да боли – „едно леко убождане” (а то вижда тревогата в очите Ви).
Психосоматичните разстройства при деца имат определена специфика, която е свързана с процесите на развитие и съзряване. Особеностите на психосоматичните разстройства при деца в детско-юношеска възраст се определят от няколко съществени момента:
